Научноизследователски проект
2010–2012 г.

Проектът е финансиран по конкурс „Насърчаване на научните изследвания в приоритетни области ” от Фонд „Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката на Република България.

Е К И П

Основният научен колектив на проекта включва 7 хабилитирани лица и утвърдени в своята област учени, притежаващи образователната и научна степен „доктор”, както и докторанти и млади учени, представители на 3 научноизследователски организации в страната и чужбина:
1.    СУ „Св. Климент Охридски”;
2.    Институт по балканистика при БАН;
3.    Нов български университет.

• Доц. д-р Симеон Евстатиев
Катедра „Арабистика и семитология”, СУ
ръководител на проекта
• Проф. дфн Владимир Градев
Катедра „История и теория на културата”, СУ
• Проф. дфн Пламен Макариев
Катедра „Философия”, СУ
• Доц. д-р Анна Кръстева
Департамент „Политически науки”, НБУ
• Н.с. І ст. д-р Росица Градева
Институт по балканистика, БАН
• Гл. ас. д-р Илия Илиев
Катедра „Етнология”, СУ
• Д-р Даниела Калканджиева, СУ
Научноизследователски сектор (НИС)

•  Международни участници в екипа:
–    Проф. д-р Дейл Ф. Айкелман, Дартмут Колидж (Dartmouth College), САЩ;
–    Проф. д-р Ангелика Нойвирт, Свободен университет—Берлин (Freie Universität Berlin);
–    Доц. д-р Тим Йенсен, Университет на Южна Дания, Генерален секретар на Международната асоциация по история на религиите (IAHR).

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА

Цели на проекта

Общата цел на предлаганото научно изследване е да допринесе за изясняване съдържанието на българските политики за управление на различията, свързани с проявленията на религиозна идентичност в публичността. Основните специфични цели са:
1)    изработване на иновативни интердисциплинарни методологии за изследване на отношенията публичност–религия с акцент върху социалния опит на православното християнство и исляма;
2)    научна интеграция и ефективно партньорство между утвърдени и млади учени, докторанти и студенти чрез изследователска работа, семинари и конференции;
3)    разкриване на оптимални за българската социална среда параметри за публичните политики по отношение на различията в обществото, основани върху религиозната идентичност.

Основни научни задачи

Проектът ще разкрие основни аспекти на взаимодействията между религия и публичност чрез поставено в компаративен ракурс, мултидисциплинарно изследване, фокусирано върху ролята на християнството и исляма в България. За тази цел, научните задачи по проекта за разпределени в няколко взаимосвързани изследователски компонента:

1.    Компонент „Концептуални подходи: религия и публичност в политическата теория и социалните науки”
• Проф. дфн Владимир Градев и проф. дфн Пламен Макариев
Основна задача на този компонент е да открои най-релевантните тези и подходи в основните теоретични модели за публичността. В неговите рамки ще бъдат проучени съществуващите влиятелни теории за публичността с цел да се установи възможността за тяхната приложимост към предприетото изследване. За изпълнението на тази задача е предвидено в рамките на проекта да бъдат анализирани и подложени на академична дискусия механизмите, по които функционира публичността в различни исторически контексти и типове общества – от модерна либерална Западна Европа до мюсюлманския Близък изток. Според нашата работна хипотеза валидността на тези общи теории трябва да бъде проверявана с конкретни изследвания (case studies), преди те да могат да бъдат възприети като приложими.

2.    Компонент „Християнство и публичност в България: българското православие и публичната сфера в институционален и неформален план”
• Д-р Даниела Калканджиева
Основната научна задача на този компонент е да осъществи конкретно изследване на публичната роля на православното християнство и Българската православна църква, запълвайки една празнина в недостатъчно проучената религиозна история на българския народ. Историческата перспектива на този компонент е в тясна връзка с останалите елементи на изследването, отнасящи се до исляма. Според работната ни хипотеза отсъствието на институционална българска църква и църковна йерархия в продължение на столетия през османския период е довело до появата на някои форми на религиозен и публичен живот, които са характерни само за България. На българите през периода между XV в. и 1870 г. липсва не само тяхна собствена държава и нобилитет, но и църква докато – изглежда – обществата в Гърция, Сърбия и Влахия в една или друга степен са запазили собствените си църковни институции и нобилитет. За да се отговори на въпроса как „българският случай” се вписва в един по-общ регионален и глобален план, е необходимо да се подложи на по-задълбочен анализ самото възникване и генезис на „третата сфера” в тези необичайни условия.

3.    Компонент „Ислям и публичност: Близкият изток и Балканите в сравнителна перспектива”
• Доц. д-р Симеон Евстатиев
Основната научна задача на този компонент е да открои „историческата генеалогия”, ключовите съвременни модели и проявления на ислямска публичност в Близкия изток, разкривайки нови общи черти и взаимни влияния с балканския регион и християнството. Това ще бъде постигнато чрез исторически и теоретичен анализ от гледище на европейското ислямознание и посредством изследвания на конкретни случаи (case studies), основани на подходи от съвременните социални науки. В тясно взаимодействие с останалите компоненти на проекта ще бъде подложено на анализ в нова перспектива и участието на българските мюсюлмани в националните и транснационалните форми на публичност. Обща теоретична предпоставка на тази част от изследването е нашата хипотеза, че механичното приложение на теории, създадени въз основа на либералния социален опит в Западна Европа и Северна Америка,  може да се окаже недостатъчно продуктивно, а понякога – и контрапродуктивно, при изследванията на други общества и култури. Ето защо в този компаративен компонент на изследването ние изхождаме от хипотезата, че по-широкото разбиране на публичната сфера, зададено още от учени като Джон Дюи и оказало се много по-приложимо към някои изследвания на близкоизточните общества (където ислямът е религия на мнозинството), може да се окаже до голяма степен продуктивно и при изучаването на „публичния ислям” на Балканите, включително и в България (където ислямът е религия на малцинството).

4.    Компонент „Мюсюлмани и християни в османското публично пространство: религиозност и политика по българските земи през османското владичество”
• Н.с. І ст. д-р Росица Градева
Основната задача на този компонент е да изследва взаимодействието на мюсюлмани и християни в публичното пространство на балканските градове, най-вече на територията на съвременна България, по време на османското владичество, като ще се обърне внимание на ролята и употребата на религията, на религиозните институции, както и на значението на формалните и неформалните лидери в тяхното взаимодействие. Обикновено проучванията върху религията през османския период са посветени на институционната история на Православната църква, влиянието на чуждото управление върху християните и ролята на Църквата за опазване на тяхната етническа и религиозна идентичност. От друга страна, изследователското внимание по отношение на мюсюлманите на Балканите се фокусира главно върху проблемите на ислямизацията, ролята на държавата и нейните институции. За разлика от тези подходи, в рамките на настоящото изследване религията в османското публично пространство ще бъде проучвана в по-различен план – чрез взаимодействието между православни християни на Балканите и мюсюлманските формални и неформални структури, проявленията (или липсата) на християнска религиозност в публичната, мюсюлманската верска търпимост към „другия” (в случая с православните) и евентуалното й отсъствие, факторите, които могат да предизвикат реакция в едната или другата посока и от двете страни. Този многопластов проблем има множество аспекти, които обхващат конфликтни ситуации и „мирно” съжителство, но най-вече мълчание и избягване на конфликта на публично място и от двете страни – навсякъде където двете общности се срещат: на пазара, в съда, в стопанските и в жилищните зони. По този начин тази част от изследването ще предостави исторически основания за осъществяването на антропологическия и останалите елементи от проекта, отнасящи се до съвременността.

5.    Компонент „Религия, идентичност и публичност в сравнителна перспектива”
• Доц. д-р Анна Кръстева
Хората винаги са имали идентичности, но ако те се превръщат в ключово понятие в научните изследвания и водеща тема в публичните дискурси през втората половина на XX век, то е защото стават проблематични (Чарлс Тейлър). Тази проблематичност е още по-съществена и видима при преходи, на граница, в междинни пространства. С оглед на това този компонент от проекта има двояка научна задача – да изследва религиозните идентичности на мобилните индивиди, мигрантите, както и тяхното (пре)договаряне в новата публична среда. Ще бъдат анализирани четири случая: секуларизация на мюсюлмански идентичности при миграция в българската среда – православна и по-секуларизирана; мигранти, при които религиозната идентичност е екзистенциалният център на личността; конверсиите при приемането на исляма от българи християни; хибридността и бриколажът на идентичности при родители с различни националности, езици, религиозни вярвания. Проявите на тези идентичности, свързани с религията, и техните отношения към публичността, ще бъдат анализирани в два среза – на равнището и на общностите, и на обществото. Вторият проблемен кръг обхваща западните публични дебати за религията (с акцент върху исляма) и лаичността. Анализът тук ще се фокусира върху френския случай. Изборът му е продиктуван от три групи причини. Първата е политическа: в момента на стартирането на проекта в България, във Франция тече интензивен парламентарен, политически, медиен и граждански дебат за публичните изрази на исляма. Той се подсилва от специфичната институционализация:  Франция е единствената европейска страна, която има Министерство, обвързващо националната идентичност и имиграцията. Втората причина е концептуална: лаичността е ключов стожер на френската концепция за национална идентичност, което прави проблемите на религията неизменно актуални за нейното (пре)дефиниране. Третата е изследователска: престоят в Institute for Advanced Studies в Нант дава възможност за емпирична работа по темата. Резултатите ще бъдат сравнени с публичните дебати в други европейски страни, както и – най-вече – с българските дебати.

6.    Компонент „Изследване на медиите: мониторинг на публичните изяви на религиозните общности в България и на техните коментари в медиите през периода след 1989 г.”
•  Проф. дфн Пламен Макариев
Този компонент има за своя задача да доведе до изработването на типология на медийните изяви на религиозните общности в България и на коментарите относно тях в медиите. За тази цел ще бъдат изпълнени следните специфични задачи:
–    открояване на тематични направления чрез идентифициране на ключови събития, свързани с „публичната религия”;
–    преглед на публикациите в централните всекидневници, които представляват или се отнасят до медийни изяви на религиозни общности и лидери у нас;
–    преглед на официалните публикации, документи и печатни органи на религиозни институции като Св. Синод на Българската православна църква и Главното мюфтийство на мюсюлманите в Република България;
–    преглед на интернет сайтове и уеб-портали на религиозни сдружения, функциониращи като част от гражданското общество;
–    систематизиране и академичен анализ на събраната информация.

7.    Компонент „Антропологическо изследване: трайни тенденции в нагласите на българските християни и мюсюлмани към публичността”
• Гл. ас. д-р Илия Илиев
Изследването включва наблюдаването на практики и стратегически използвания на религиозни аргументи. Съчетани интердисциплинарно с текстуалните, документални и архивни изследвания в рамките на останалите компоненти, които ще очертаят нормативни твърдения и консенсуси за и около религията, резултатите от антропологическия компонент ще допринесат за очертаването на трайни тенденции в отношенията между религия и публичност в България. В този аспект специално внимание се обръща на тенденцията представители на най-големите вероизповедания в България – православното християнство и суннитския ислям – да се въздържат от активно участие в публичните дебати, а позоваването на религиозни авторитети и използването на базирани на религия аргументи е по-скоро изключение. С оглед на това антропологическото изследване в настоящия проект ще провери няколко ключови хипотези, които да обяснят този привиден парадокс на връщане към историческите църкви, без те да присъстват активно в публичното пространство. Те са свързани с противопоставянето между „религия” и „вяра”, както и между традиционна местна религия и местна културна традиция, която осуетява използването на базирани на религия аргументи в публични дебати.

Основни методи и типове дейности
• Методите на проекта са иновативни във фундаментално-изследователска и емпирична плоскост, като се простират от похвати на историята, културната антропология и политическата философия до социологията и етнологията. Приноси ще бъдат отбелязани по отношение на концептуализацията, въведения сравнителен подход и открояването на нови, неизследвани контексти в синхрония и диахрония. За целта се прибягва също така до методи, утвърдени в области като сравнителното религиознание, ислямознанието, арабистиката и османистиката.
• Съобразно своите цели и научни задачи проектът ще бъде осъществен посредством два основни вида дейности – с изследователска и образователна насоченост. Изследователската работа включва проучване на текстове и теренни изследвания, а образователната – провеждането на работни срещи, семинари, летни академии и конференции. В хода на изследването ще бъдат осъществявани текущи публикации на членовете на научния колектив по отделните компоненти на интердисциплинарното изследване в утвърдени национални и международни реферирани издания.
• В края на изследването е предвидено публикуването на колективна монография.
Научноизследователски сектор (НИС)