Ръководител: доц. д-р Симеон Евстатиев

Проектът е насочен към решаването на проблема с все още съществуващата у нас монодисциплинарност на научните подходи към взаимодействията между религия и култура чрез рефлексия върху зависимостите между (нормативен) текст и социокултурен контекст.

Развитието на фундаменталните научни изследвания по проблема за различните исторически и съвременни контекстуализации на нормативните религии налага надмогването на някои конвенционални теории за модернизацията и развитието.

Те все още доминират в отделни дисциплинарни академични сфери у нас, където „по инерция” се изповядва марксистко-ленинското схващане, че религията е част от една „идейна надстройка”, която е осъдена да отмре заедно с „носещите” социалните и икономически формации.Освен от инструментализацията на религията, неяснотите са резултат от недостатъчното отчитане на дадения конкретен социален контекст, съчетано с краен, най-често текстово ориентиран, есенциализъм и предоверяване на модернизационните теории. Това създава проблеми както пред историческото изследване на религиите, така и пред разбирането на тяхната връзка с модерността.

В метанаучна плоскост силно изразената монодисциплинарност в изследванията на религиите у нас, свързана с липсата на достатъчна комуникация между различните научни общности, води до паралелното, „сепарирано” съществуване на богословски, исторически, филологически, философски, културологичен, социологически и други подходи в изследванията. Липсва необходимата степен на сътрудничество, както и достатъчно взаимно обогатяване в методологически план, недостатъчна е саморефлексията, която по необходимост изисква „оглеждане” в оценката на околните. В един друг смисъл са налице видими и невидими разделителни линии между изследователите, които работят в конфесионален дух, и онези, развиващи дейността си в секуларизирани академични парадигми. Една от проявите на несъизмеримост, а понякога и на несводимост, на дискурсите, разгръщани в рамките на тези два типа подходи, е именно различната постановка на отношението нормативен текст–социокултурен контекст.

Назряла е академичната необходимост от взаимно „отваряне” на изследователските общности, които работят в различни парадигми при изследванията на религиите, както и от по-задълбочено взаимно опознаване, целенасочено сътрудничество и обмен на научни идеи. Темата е повече от „актуална”, защото навсякъде по света, даже все по-видимо и в традиционно секуларистка Европа, религията е източник не само на идентичност, но и на основни светогледни нагласи и възгледи за света. Във възход са както ортодоксалните, така и фундаменталистките движения, които се опитват да реуниверсализират религията съобразно нейния нормативен текст, откъсвайки я от дадения културен контекст. Това поражда редица въпроси и води до различни последици, свързани с „откъсването” на религията от дадения нормативен текст.

Сред най-характерните проявления на тези противоречиви тенденции в съвременния свят е силно изразената динамика на отношенията между религия и култура, засвидетелствани в толкова разнообразни процеси като възраждането на исляма, християнското пробуждане от евангелистки тип и индуския национализъм. Настоящото изследване търси интердисциплинарен баланс, като подходите на класическите текстово ориентирани изследвания (историко-филологически, теологически, философски) се съчетават с характерни за антропологията и етнографията контекстуални методи. Предвиждат се отделни приложни изследователски компоненти, „конкретни изследвания” (case studies) и анализ на „ключови събития” (key events). Ще се работи също през парадигмата на комуникативното действие и посредством херменевтични и интеркултуралистки подходи.